Едно момиче тихо се разплака, но сълзите му никой не видя. Усмихна се, макар, че му душата от болка и горчилка изкрещя. Обидата, в сърцето се промъкна. Тъгата се прокрадна в обичта. И щастието му за за миг помръкна, ранено пак от мъжка суета.
Момиче красиво, очи не притваряй, недей да убиваш пламък-борба. Чрез болката силна израства душата, в любов се превръща всяка мечта.
Бори се, момиче! В живота изгаряй! Не пускай в сърцето злина и тъга! Щастието лично, всеки е по право, УСМИХВАЙ СЕ, ВОЮВАЙ СВОЙТА СВОБОДА!
Бори се, момиче! В живота изгаряй!
Не пускай в сърцето злина и тъга!
Щастието лично, всеки е по право,
УСМИХВАЙ СЕ, ВОЮВАЙ СВОЙТА
СВОБОДА!
* * *
Прекрасен стих, оптимистичен! Поздрави, Таня!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.