Изгубих се бос в поляна от тръни

и пътя към теб бавничко търсех.

Боли да стоя, боли да вървя, къде ли

грешно постъпих?

Дали е, защото всичко ти дадох?

Сърцето, душата и някои мечти?

Бос, доверчиво до тебе аз крачих,

усмихнат, щастлив, както преди.

Следите кървави бяха, но  не забелязвах

това. Дали е защото вярвах тогава, че

мойте рани ще превържеш и ти?

Уви, така и не стана, да погледнеш, че

до тебе момчето кърви.

Изгубих се бос, сред поляна от тръни...

Боли да стоя, боли да вървя.

Пътят ми никога вече гладък няма да стане,

само по-малко бодлив.