Oct 30, 2010, 5:48 PM

Бос 

  Poetry » Love
1070 1 1

Изгубих се бос в поляна от тръни

и пътя към теб бавничко търсех.

Боли да стоя, боли да вървя, къде ли

грешно постъпих?

 

 

Дали е, защото всичко ти дадох?

Сърцето, душата и някои мечти?

Бос, доверчиво до тебе аз крачих,

усмихнат, щастлив, както преди.

 

Следите кървави бяха, но  не забелязвах

това. Дали е защото вярвах тогава, че

мойте рани ще превържеш и ти?

Уви, така и не стана, да погледнеш, че

до тебе момчето кърви.

 

Изгубих се бос, сред поляна от тръни...

Боли да стоя, боли да вървя.

Пътят ми никога вече гладък няма да стане,

само по-малко бодлив.

© Георги Бушев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??