10.07.2014 г., 11:43 ч.
Боса сред скалите
Воюваш с мен откакто те приши
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна ми вратата и пристъпих.
Приседнах на студения ти стол
и беше вече късно да се крия.
Не ме почерпи даже с хляб и сол.
А бяхме твърде жадни, за да пием.
Опасно близо бях до теб, нали?
Отдавна никой там не бе допускал.
Чух ангела във тебе да крещи,
а демона - ехидно да се киска. ...
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна ми вратата и пристъпих.
Приседнах на студения ти стол
и беше вече късно да се крия.
Не ме почерпи даже с хляб и сол.
А бяхме твърде жадни, за да пием.
Опасно близо бях до теб, нали?
Отдавна никой там не бе допускал.
Чух ангела във тебе да крещи,
а демона - ехидно да се киска. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Христина Мачикян Всички права запазени
Предложения
-
-
Сонетен венец 1. Спотайват се и обич, и омраза, завесата е вдигната със стон. Свободните столове, ка...
-
Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...
-
От нощите си искам да избягам, но вече няма как да се владея... Чуждея - сам на себе си чуждея, игла...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
