Боса сред скалите
Воюваш с мен откакто те приши
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна ми вратата и пристъпих.
Приседнах на студения ти стол
и беше вече късно да се крия.
Не ме почерпи даже с хляб и сол.
А бяхме твърде жадни, за да пием.
Опасно близо бях до теб, нали?
Отдавна никой там не бе допускал.
Чух ангела във тебе да крещи,
а демона - ехидно да се киска.
Чух как издигна каменни стени,
превърнал всяка дума в остър камък.
Залъга ли се, че не те боли
зазидан в непристъпния си замък?
А аз пристъпвах боса сред скалите,
посяла в камъка ти светло зрънце.
И чух животът в него как полита
и сред тъмата как възкръсна слънце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
