hristam (Христина Мачикян)
531 928
10 jul 2014, 11:43

Боса сред скалите 

  Poesía » De amor
947 0 17

Воюваш с мен откакто  те приши
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна ми вратата и пристъпих.

Приседнах на  студения ти стол
и беше вече късно да се крия.
Не ме почерпи даже с хляб и сол.
А бяхме твърде жадни, за да пием.

Опасно близо бях до теб, нали?
Отдавна никой там не бе допускал.
Чух  ангела във тебе да крещи,
а демона - ехидно да се киска.

Чух как издигна каменни стени,
превърнал всяка дума в остър камък.
Залъга ли се, че не те боли
зазидан в непристъпния си замък?

А аз пристъпвах боса сред скалите,
посяла в камъка ти светло зрънце.
И чух животът в него как полита
и сред тъмата как възкръсна слънце.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??