Бушува в мен сърцето

като че е бурното море.

Денем е като слънцето,

нощем - звездното небе.

Дъното ми се разтваря,

чувства волно извират.

Небето също се отваря,

мечти към него политат.

Залеза и изгрева са в мен,

пътека съм от цветната дъга.

Всичко носи смисъл огнен,

щом сърцето го издига.

Песента, която слушам

е зовът на моето сърце.

Миг, в който се влюбвам,

порив, роден от слънце.

Бел. на автора: Добавих четвърта строфа по молба на читател.