Боси
Лунна нощ, аз и ти
ходим боси по небето.
В ред се сипят хиляди мечти
като бял прашец в сърцето.
Светлини блещукат импулсивно
и оставят своя почерк във душите.
Две луни така наивно
хвърлят примка към звездите.
Аз те чакам да си дойдеш
и към мен да се затичаш.
Аз очаквам да се трогнеш,
да ми кажеш колко ме обичаш!
Красива нощ е! Обещай ми да не спим,
а да се сгушим в топлото легло!
Нека боси бавничко вървим
към нещо живо, възвишено и добро!
Дочаках те, дочакай ме и ти
да се върна пак при теб след изгрева!
Повярвай! Там се сбъдват хиляди мечти,
там, където думите ни липсваха.
Аз и ти в гора от диаманти,
ходим боси към бездънното море.
Бедни сме, но на любов сме си богати!
Звездите събраха ни в едно сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Йорданова Всички права запазени
