Ботев
Било то каквото било -
кръвта дъждовете измиха.
Орелът подгъна крило...
Останаха няколко стиха.
Кой стрелял? - било не било...
Значение може би няма.
Сирени ръмжат опело -
припомнат отдавнашна драма.
И пак като в тъмно ждрело
животът ни влачи и дави...
История, път и чело...
Сираци поетът остави.
© Димитър Димитров Всички права запазени