8.04.2016 г., 20:44

Брахман

706 0 6

 Една проява, иманенция...

 Божественост и цялост 
 в тих предлог!

 Една  красива консистенция!

 Една непроменлива - 
 материя и дух в едно!

 

 Ще търсим вечно просветление -
 от тук до другия живот!

 А битието е измамно,
 но пък родено от ЛЮБОВ!

 

 Душата е едно начало,
 прераснало във абсолют....

 А другото е неразбрано,
 невъзприето и в сляп протест  опровергано...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Eva Filth Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря! Радвам се, че сте усетили замисъла на творбата ми, колкото и ужасна да е
  • Да, хубав и философски е стиха. А колкото до лошите оценки и липсата на коментари- имам някои предположения на какво се дължат . Положителна оценка пък от мен.
  • " Ще търсим вечно просветление -
    от тук до другия живот!
    А битието е измамно,
    но пък родено от ЛЮБОВ!

    Душата е едно начало,
    прераснало във абсолют....
    А другото е неразбрано,
    невъзприето и в сляп протест опровергано..."
  • Mного, много ми хареса!!! Споделям смисъла на написаното!Който иска ще го види, ще го чуе и ще го усети със всички сетива със себе си...ще разбере, че е провокиран...от смисъла!
  • Много благодаря, Младен! Радвам се, че поне един човек е разбрал казаното от мен. Вероятно съм се изразила твърде метафорично, което е причината за множеството лоши оценки и липсата на коментари. Но ще се надявам, че критиците ще обяснят, кое точно в творбата ми е толкова "ужасно".

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...