8.04.2016 г., 20:44

Брахман

709 0 6

 Една проява, иманенция...

 Божественост и цялост 
 в тих предлог!

 Една  красива консистенция!

 Една непроменлива - 
 материя и дух в едно!

 

 Ще търсим вечно просветление -
 от тук до другия живот!

 А битието е измамно,
 но пък родено от ЛЮБОВ!

 

 Душата е едно начало,
 прераснало във абсолют....

 А другото е неразбрано,
 невъзприето и в сляп протест  опровергано...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Eva Filth Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря! Радвам се, че сте усетили замисъла на творбата ми, колкото и ужасна да е
  • Да, хубав и философски е стиха. А колкото до лошите оценки и липсата на коментари- имам някои предположения на какво се дължат . Положителна оценка пък от мен.
  • " Ще търсим вечно просветление -
    от тук до другия живот!
    А битието е измамно,
    но пък родено от ЛЮБОВ!

    Душата е едно начало,
    прераснало във абсолют....
    А другото е неразбрано,
    невъзприето и в сляп протест опровергано..."
  • Mного, много ми хареса!!! Споделям смисъла на написаното!Който иска ще го види, ще го чуе и ще го усети със всички сетива със себе си...ще разбере, че е провокиран...от смисъла!
  • Много благодаря, Младен! Радвам се, че поне един човек е разбрал казаното от мен. Вероятно съм се изразила твърде метафорично, което е причината за множеството лоши оценки и липсата на коментари. Но ще се надявам, че критиците ще обяснят, кое точно в творбата ми е толкова "ужасно".

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....