angelmilev (Ангел Милев)
295 520
28.05.2018 г., 1:52 ч.  

Брегове на Самотата 

  Поезия
406 0 2

Погледнат от височината на дъгата
градът сивее някъде си там...
По улиците се разхожда Самотата
с всевластността на Господар голям.

 

Мъждукат през прозорците ви крушките
и имитират слънчевата светлина!
Дали наистина? Дали наужким 
и Самотата се лекува с Доброта? 

 

Прочетох си прогнозата за времето.
Обречени сме - ще валят звезди!
Ще се събуди ли на добротата семето?
Не знам. Но нека от плодът му вкусиш ти

© Ангел Милев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??