May 28, 2018, 1:52 AM  

Брегове на Самотата

  Poetry
543 0 2

Погледнат от височината на дъгата
градът сивее някъде си там...
По улиците се разхожда Самотата
с всевластността на Господар голям.

 

Мъждукат през прозорците ви крушките
и имитират слънчевата светлина!
Дали наистина? Дали наужким 
и Самотата се лекува с Доброта? 

 

Прочетох си прогнозата за времето.
Обречени сме - ще валят звезди!
Ще се събуди ли на добротата семето?
Не знам. Но нека от плодът му вкусиш ти

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...