няма_смисъл (Радост Вълчева)
100 321
23.01.2006 г., 1:50 ч.

Брегът и вълната 

  Поезия
1844 1 9

Брегът и вълната

 

Красива е любовта на брега и вълната,

най-старата история, известна в света,

Няма начало ни край за тях самотата,

уморен и сломен Нея  чака тъжен брега.

Ще ти разкажа тази история,

лъчиста и искрена е тази любов,

И после... за нея всеки си има теория

за това, което ще чуеш, сега дали си готов?!

Сред океана от вълни огромни

бърза най-отпред една...

Какво ли  във този миг ще стане?

Тя лети към него - брега.

 

Вълната - морска стихия смразяваща,

обикаля тя по целия свят,

ала жадна за допир, за ласка изгаряща,

се връща там, дето сърца

в солена прегръдка горят.

Брегът чака вълната  любима

със пясъчно сърце в свойте гърди,

загледал се в една прелестна мида,

потънал влюбено в свойте мечти.

Песъчинките леко потръпват,

усеща мокрия допир брега,

събужда се леко с надежда,

ала това не е онази вълна...

Гореща сълза отгоре му падна.

Намокри пясъка изсъхнал и мек.

Изведнъж учуден брегът се запита:

„Това не е ли крак на  човек?!”

После съзря той момиче самотно,

чакащо и то свойта „вълна”.

Брегът болката ù  за миг тъй силно усети

и до него покани я, да не чака сама.

Стояха самотни и тъжни, очакващи,

загледани в кристалната чиста вода,

а Вълната любима към тях летеше,

приближаваше обляна в лунна светлина.

Брегът усещаше своята любима.

Тя щеше да дойде, да го целуне.

Да му каже какво ново има в света

и той, полудял от възбуда, знаеше,

че трае само секунда това.

Тя го прегръща и после отива си,

до другия ден, и после отново така...

Ето я...  с буен перчем разпенена,

той нежно протяга към нея ръка,

във луд порив пленен от Вълната.

Брегът потъна в прегръдката властна,

ала последва веднага още една,

две стихии обединиха се страстно 

и изведнъж Момичето стана жена.

Но бе станало чудо смайващо,

вълната не се отдрълна сега,

времето спря  изненадващо.

Звезден дъжд над тях заваля.

 

Ала изведнъж разтвори се  небето.

Морето така се люто разлюля,

вълната с моряка отдръпна се,

без за сбогом да даде ръка...

 

Така брегът и момичето клети

останаха отново нещастни, сами,

но в очите им надеждата свети...

За какво ли?

Познайте сами...

 

© Радост Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Невероятно е! Страшно чувствено, нежно и много много красиво! Браво!
  • Браво на теб!Това което си написала може да породи чувства и в най-безчувствените!Това е най-хубавото нещо което съм чела!АДСКОТО Е!!!
  • Ей,благодаря ви адски многолМного ме радвате!Целувки и усмивки за всички
  • И другите ти произведения са добри,но честно казано това най-много ми допада.
  • няма_смисъл, няма_смисъл... амаааааа... ето, че ИМА СМИСЪЛ!!! Много добре, БРАВО първолачето ми, ти... май ме изпреварваш вече, а...?
    Чудесно се справяш, давай само така - НАПРЕД!!! И... от мен 6++!!!

  • Много е хубаво, Радослава, браво!
  • "Ала последва веднага още една,
    Две стихии обединиха се страстно,
    и изведнаж Момичето стана жена"
    Страхотно е!!! Невероятно стихче! Много е красиво и приказно.
    Напомня ми много на вечната любов на Бога и Богинята, но краят не е толкова тъжен. 6 от мен!
  • Наистина е увлекателно като приказка!
Предложения
: ??:??