gabrielle (Габриела Цанева) gabrielle (Габриела Цанева)
1 105
13.03.2018 г., 23:55

Брегът на нищетата

1.2K 0 3

Вече нямам воля

да гледам в упор света,

не искам да споря,

да вея знамена,

да говоря с глас,

зовящ за свобода...

Защото свободата

никой не я иска

край брега

на нищетата,

която плиска

в краката ни,

пред вратите ни,

които пазим заключени,

отдавна изгубили

ценното в нас...

Вече нямам сила

да вървя през живота...

счупена шия –

главата ми виси,

като на обесен,

езикът се вдърви –

нито вик,

нито песен,

само с раздрани

пръсти драскам

по паважа

няколко строфи,

които не мога да кажа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Цанева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Хубаво...
  • gabrielle (Габриела Цанева)
    gabrielle (Габриела Цанева)
    Здравей! Твоят коментар ме накара отново да се замисля за свободата и за онова, което ни кара да я избираме, или да я заменим срещу коричка хляб. Но понякога дори не става дума за избор, а само за умора - просто забравяме да бъдем свободни, защото твърде дълго е трябвало да правим избор, а трябва да има и свобода, и хляб! Благодаря!
  • LiaNik (И.К.)
    LiaNik (И.К.)
    Кога човек се чувства свободен-Когато е окован или когато сам се оковава? От свободата да живее се отказва само този, който не е оценил,разбрал,видял, че само за храна не се живее.Хареса ми,но пък след прочита ме налегнаха мисли, отговарящи на горенаписаните от мен думи.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0