Брегът на нищетата

Поэзия

1.2K 0 3

Вече нямам воля

да гледам в упор света,

не искам да споря,

да вея знамена,

да говоря с глас,

зовящ за свобода...

Защото свободата

никой не я иска

край брега

на нищетата,

която плиска

в краката ни,

пред вратите ни,

които пазим заключени,

отдавна изгубили

ценното в нас...

Вече нямам сила

да вървя през живота...

счупена шия –

главата ми виси,

като на обесен,

езикът се вдърви –

нито вик,

нито песен,

само с раздрани

пръсти драскам

по паважа

няколко строфи,

които не мога да кажа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

генек (Георги Коновски)

Хубаво...

2018-03-14T11:44:45+02:00
gabrielle (Габриела Цанева)

Здравей! Твоят коментар ме накара отново да се замисля за свободата и за онова, което ни кара да я избираме, или да я заменим срещу коричка хляб. Но понякога дори не става дума за избор, а само за умора - просто забравяме да бъдем свободни, защото твърде дълго е трябвало да правим избор, а трябва да има и свобода, и хляб! Благодаря!

2018-03-14T11:32:41+02:00
LiaNik (И.К.)

Кога човек се чувства свободен-Когато е окован или когато сам се оковава? От свободата да живее се отказва само този, който не е оценил,разбрал,видял, че само за храна не се живее.Хареса ми,но пък след прочита ме налегнаха мисли, отговарящи на горенаписаните от мен думи.

2018-03-14T06:21:51+02:00