Бреме
Последните дни яростно настъпват.
Разсичат безжално времето.
Мъчително потичат секундите – кръв…
на врата си часовникът носи връв.
Падат млади и стари.
Звучи топовният победоносен тъпан.
Съска добродушният камшик.
За малко слава стана разнолик.
Идват черните каруци.
Не слизат хора, а получовеци.
Всеки носи храбро своята рана.
От чуковете на съдбата изкована.
© Иван Чорлев Всички права запазени