Б Р И З Ъ Т Т Р Ъ П Н Е
бризът тръпне в ризата на дъжда
опитва се да я разкъса
харесвам играта
и банските му с цвят на розов облак
подгонва вълната
катери навива в масур
подлага крак и я просва по гръб
сладко и горчиво
звънят мембраните на сетивата
разчитат паметта за растежа и живота
в дълбини повърхност канари
концентричните кръгове
се стесняват до екстаз
пейзажът се отпусна морно златен
почти като след ягоди със сметана
и ш а м п а н с к о н а с в е щ и
Във всеки един от нас се крие строен човек и
грешките ни с а ш и р о к о п л е щ и.
© Диана Павлова Всички права запазени