Брод към рая
1.2K
0
0
Когато настъпи фаталният час,
и щастието заключи вратата за нас,
в сърцето само сянката му остава,
черна пепел от бялата жарава.
Дните безлично се сливат с нощта,
а мечтите ни с пришити крила,
напразно се лутат и търсят посока,
коленичили над пропаст дълбока.
Черни светофари в небето запяват,
в очите смъртно слънцето раняват,
сгромолясва се светлината в калта,
и отключва адът услужливо врата,
да ни приюти, но не знае той уви,
че ще търсим брод към Рая винаги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
