Когато настъпи фаталният час,

и щастието заключи вратата за нас,

в сърцето само сянката му остава,

черна пепел от бялата жарава.

Дните безлично се сливат с нощта,

а мечтите ни с пришити крила,

напразно се лутат и търсят посока,

коленичили над пропаст дълбока.

Черни светофари в небето запяват,

в очите смъртно слънцето раняват,

сгромолясва се светлината в калта,

и отключва адът услужливо врата,

да ни приюти, но не знае той уви,

че ще търсим брод към Рая винаги.