Брод към рая
1.2K
0
0
Когато настъпи фаталният час,
и щастието заключи вратата за нас,
в сърцето само сянката му остава,
черна пепел от бялата жарава.
Дните безлично се сливат с нощта,
а мечтите ни с пришити крила,
напразно се лутат и търсят посока,
коленичили над пропаст дълбока.
Черни светофари в небето запяват,
в очите смъртно слънцето раняват,
сгромолясва се светлината в калта,
и отключва адът услужливо врата,
да ни приюти, но не знае той уви,
че ще търсим брод към Рая винаги.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кръстина Тодорова Все права защищены
