Брод през самотата
Беззащитно и слабичко, малко,
то в дома за сираци расте
изоставено... Тежко и жалко
е да видиш такова дете!
Не плачи, мъничко пеленаче!
Нямаш майчица, нито баща,
но ще станеш голямо юначе
като други щастливи деца!
Нямаш близки да страдат за тебе
и за тебе да ронят сълзи!
Твой е само горчивият жребий –
струваш шепа държавни пари!
Самотата е съдник ужасен,
но с годините, дирейки брод,
ти не тръгвай по пътя опасен,
а по пътя към слънчев живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
