Mar 1, 2013, 8:25 PM  

Брод през самотата 

  Poetry » Other
394 0 1

Беззащитно и слабичко, малко,

то в дома за сираци расте

изоставено... Тежко и жалко

е да видиш такова дете!

 

Не плачи, мъничко пеленаче!

Нямаш майчица, нито баща,

но ще станеш голямо юначе

като други щастливи деца!

 

Нямаш близки да страдат за тебе

и за тебе да ронят сълзи!

Твой е само горчивият жребий –

струваш шепа държавни пари!

 

Самотата е съдник ужасен,

но с годините, дирейки брод,

ти не тръгвай по пътя опасен,

а по пътя към слънчев живот!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??