9.06.2006 г., 21:17

Бродят тихи ветрове

749 0 3

Влачат се сивите облаци,
Влачат се над блоковете.
Влачат се над влечугите,
Над мълчащите,над децата им.
Няма дъжд,не гърми,нито свети,
всичко е тъжно пиянство.
Няма вяра и нищо не е свято,
Няма страх,няма шум,няма крясъци.
Бродят тихите ветрове
между хората.
Шепнат гарвани,пусти дървета.
Шепнат старците на децата си,
Но децата отдавна ги няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...