Броеницата на времето
БРОЕНИЦАТА НА ВРЕМЕТО
Броеницата на времето
се къса.
Тихо е...
Бездомни чайки
търсят път.
Истинско е
новото начало.
Времето, за миг
поспряло,
грабва с шепи
от света.
Тихо е...
Проклета тишина!
Морските вълни
заливат спомена.
Шепите са пълни
с пясък,
а сърцето -
със любов.
Не измислената,
не признатата...
Моята – единствена...
неповторимата...
Само със морето
споделих!
Тихо е...
Тишината
ме залива!
Времето отново
тръгва.
Аз оставам!
Морската прегръдка
ме обвива.
Тихо е...
Денят е сив,
но тишината... е красива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Стефанова Всички права запазени
