Броеницата на времето

23 нояб. 2010 г., 00:44

Поэзия » Философская

653 0 3

БРОЕНИЦАТА НА ВРЕМЕТО

Броеницата на времето

се къса.

Тихо е...

Бездомни чайки

търсят път.

Истинско е

новото начало.

Времето, за миг

поспряло,

грабва с шепи

от света.

Тихо е...

Проклета тишина!

Морските вълни

заливат спомена.

Шепите са пълни

с пясък,

а сърцето -

със любов.

Не измислената,

не признатата...

Моята – единствена...

неповторимата...

Само със морето

споделих!

Тихо е...

Тишината

ме залива!

Времето отново

тръгва.

Аз оставам!

Морската прегръдка

ме обвива.

Тихо е...

Денят е сив,

но тишината... е красива!

mariniki (Магдалена Костадинова)

2010-11-23T09:02:02+02:00

хубаво стихотворение...
сърдечен поздрав, Събина.
rozza (Радка Миндова)

2010-11-23T08:24:06+02:00

Хубаво е.
velikataniki (Николина Милева)

2010-11-23T07:11:05+02:00

о тишината е красива,да...хареса ми