sabinastefanova (Събина Стефанова) sabinastefanova (Събина Стефанова)
27
Nov 23, 2010, 12:44 AM

Броеницата на времето

831 0 3

 

                                        БРОЕНИЦАТА  НА  ВРЕМЕТО                                                  

 

 

Броеницата на времето

се къса.

Тихо е...

Бездомни чайки

търсят път.

Истинско е

новото начало.

Времето, за миг

поспряло,

грабва с шепи

от света.

Тихо е...

Проклета тишина!

Морските вълни

заливат спомена.

Шепите са пълни

с пясък,

а сърцето -

със любов.

Не измислената,

не признатата...

Моята – единствена...

неповторимата...

Само със морето

споделих!

Тихо е...

Тишината

ме залива!

Времето отново

тръгва.

Аз оставам!

Морската прегръдка

ме обвива.

Тихо е...

Денят е сив,

но тишината... е красива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Стефанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0