sabinastefanova (Събина Стефанова)
27 0
Nov 23, 2010, 12:44 AM

Броеницата на времето 

  Poetry » Phylosophy
633 0 3

 

                                        БРОЕНИЦАТА  НА  ВРЕМЕТО                                                  

 

 

Броеницата на времето

се къса.

Тихо е...

Бездомни чайки

търсят път.

Истинско е

новото начало.

Времето, за миг

поспряло,

грабва с шепи

от света.

Тихо е...

Проклета тишина!

Морските вълни

заливат спомена.

Шепите са пълни

с пясък,

а сърцето -

със любов.

Не измислената,

не признатата...

Моята – единствена...

неповторимата...

Само със морето

споделих!

Тихо е...

Тишината

ме залива!

Времето отново

тръгва.

Аз оставам!

Морската прегръдка

ме обвива.

Тихо е...

Денят е сив,

но тишината... е красива!

© Събина Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??