1.09.2022 г., 13:54

Броня без рицар

521 0 4

Гълъб се къпе

след дъжд в мътна локва.

Кола прелетя.

 

Локва – на рокля,

гълъб пернат – без локва,

аз пак – без рокля.

 

             Съдба голташка!

 

  https://www.youtube.com/watch?v=vOGIS1jBicE

  https://www.youtube.com/watch?v=nM1Zi0H0JOY

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз атакувам само с перо, Жабок. Имам една-две рокли в гардероба, но с бермуди и тениска лятото е по-удобно. Пък и се перат по-лесно 😃 В нашите градове трябва да ходиш като на излет в планината – спускане в пропасти, скално катерене, преодоляване на препятствия. С рокля е малко рисковано 😃 Благодаря.
  • Мария, като чета коментара ти си представям, как грабваш бронята без рицар и атакуваш АПИ.
    Носи си роклята, защото с броня ще бъдеш неповторима.
  • Жабок, това си е съвсем истинска история, която се случи вчера рано сутринта и аз я описах немедленно, но "просякът" беше наред и реших да не го пренебрегвам. Само дето не бях с рокля, иначе щеше да се наложи също толкова немедленно да я сваля 😃 Но аз не съм лирическата, а съм само повод за написване на дълбоко социална трагична стихотворна творба за дупките по родните пътища и междублоковите пространства и за щетите, които нанасят. Всъщност всички коли, който минават оттам, трябва задължително да се "наквасят", защото няма откъде другаде да се мине, така че и те са потърпевши. Аз лично съм носила камъчета от покрай реката, за да направя мостче за пашеходците, но то беше надлежно разтурено от същите тези коли, по гореизтъкнатите причини. Това е голташката ни действителност! Отначало лирическата локва беше кална, но поради опасения, че последната дума може да се прочете като "Съдба калташка" 😃, премахнах и калта. Прототипа на локвата прилагам на профилната снимка Благодаря.
  • Това си е поетична, сърцераздираща мелодрама.

Развръзка

Пак дъжд, пак – локва.
Пие куче бездомно.
Аз пак съм с рокля.
Уж семпла и скромна –
с връзки, къса, без пръски, ...
398

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...