danisab (Ниела Вон)
214 312
5.11.2008 г., 17:26 ч.

Брулени хълмове 

  Поезия » Любовна
569 0 4

На хълма бе отколешното сборище

на ветрове, въртели много чувства.

Редуват се кого ще го събори -

необяснимото любовното изкуство.

 

От къщата следи ги крехкост нежна,

моминска свитост, чела всичките класици.

Косите в ручейна безбрежност

добавят в романа куп искрици.

 

След тихи стъпки утринна зора

веднъж видяла образ от съня си.

И знаела, че той ще е това.

Единственият по рода си.

 

В семейството ú смут настъпил,

роели се неканени роднини

с увещания, до смърт напъпили,

че няма лесно да му се размине.

 

Несъвместимост! Ехото разнесло

А тя от болката се свила.

Излъгали я прекалено лесно..

До живот в кулата се скрила.

 

Така, обрулени от ветровете,

хълмовете си разказвали за нея.

И сменяли се цветовете

на ръмящата сезони епопея.

 

На хълма е отколешното сборище...

На духове, с препаски от ухание

на необяснимата любов, преборила

безпаметно бушуващо изгнание.

 

Понякога се вижда бледа сянка.

Тогава бурите надигат се ръмжащи.

Обикалят замъка, а крехката осанка

очаква него,  в безплътност зряща.

 

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??