Брулени хълмове
На хълма бе отколешното сборище
на ветрове, въртели много чувства.
Редуват се кого ще го събори -
необяснимото любовното изкуство.
От къщата следи ги крехкост нежна,
моминска свитост, чела всичките класици.
Косите в ручейна безбрежност
добавят в романа куп искрици.
След тихи стъпки утринна зора
веднъж видяла образ от съня си.
И знаела, че той ще е това.
Единственият по рода си.
В семейството ú смут настъпил,
роели се неканени роднини
с увещания, до смърт напъпили,
че няма лесно да му се размине.
Несъвместимост! Ехото разнесло
А тя от болката се свила.
Излъгали я прекалено лесно..
До живот в кулата се скрила.
Така, обрулени от ветровете,
хълмовете си разказвали за нея.
И сменяли се цветовете
на ръмящата сезони епопея.
На хълма е отколешното сборище...
На духове, с препаски от ухание
на необяснимата любов, преборила
безпаметно бушуващо изгнание.
Понякога се вижда бледа сянка.
Тогава бурите надигат се ръмжащи.
Обикалят замъка, а крехката осанка
очаква него, в безплътност зряща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
