5 нояб. 2008 г., 17:26
На хълма бе отколешното сборище
на ветрове, въртели много чувства.
Редуват се кого ще го събори -
необяснимото любовното изкуство.
От къщата следи ги крехкост нежна,
моминска свитост, чела всичките класици.
Косите в ручейна безбрежност
добавят в романа куп искрици.
След тихи стъпки утринна зора
веднъж видяла образ от съня си.
И знаела, че той ще е това.
Единственият по рода си. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация