20.01.2020 г., 14:16 ч.  

Проклето да бъде морето 

  Поезия » Философска
576 6 20

Тази нощ аз отидох на плажа

преброявах вълните в морето

Беше памет и вечност водата

в дълбокото синьо, където

от удавници дъното пълно е

и сламки спасителни няма

щом те влачи течение, мъртво е

а брегът е илюзия само.

 

Проклето да бъде морето!

То ме убива в страстта си,

в синьото стене сърцето

туптящо против участта си.

Спасителни лодки минават

но аз не мечтая за суша

удавници хората стават

когато в дълбоко се връщат.

Морето ме дърпа надолу

с всичката тази невинност,

с която докосва на голо

най-тънките струни сетивност.

 

Като вик, като гръм, като край

като писък на страдащи птици

се разбивам в  морския рай

на хиляди малки частици.

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??