Проклето да бъде морето
Тази нощ аз отидох на плажа
преброявах вълните в морето
Беше памет и вечност водата
в дълбокото синьо, където
от удавници дъното пълно е
и сламки спасителни няма
щом те влачи течение, мъртво е
а брегът е илюзия само.
Проклето да бъде морето!
То ме убива в страстта си,
в синьото стене сърцето
туптящо против участта си.
Спасителни лодки минават
но аз не мечтая за суша
удавници хората стават
когато в дълбоко се връщат.
Морето ме дърпа надолу
с всичката тази невинност,
с която докосва на голо
най-тънките струни сетивност.
Като вик, като гръм, като край
като писък на страдащи птици
се разбивам в морския рай
на хиляди малки частици.
© Деница Гарелова All rights reserved.
