Jan 20, 2020, 2:16 PM  

Проклето да бъде морето 

  Poetry » Phylosophy
591 6 20

Тази нощ аз отидох на плажа

преброявах вълните в морето

Беше памет и вечност водата

в дълбокото синьо, където

от удавници дъното пълно е

и сламки спасителни няма

щом те влачи течение, мъртво е

а брегът е илюзия само.

 

Проклето да бъде морето!

То ме убива в страстта си,

в синьото стене сърцето

туптящо против участта си.

Спасителни лодки минават

но аз не мечтая за суша

удавници хората стават

когато в дълбоко се връщат.

Морето ме дърпа надолу

с всичката тази невинност,

с която докосва на голо

най-тънките струни сетивност.

 

Като вик, като гръм, като край

като писък на страдащи птици

се разбивам в  морския рай

на хиляди малки частици.

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??