Бряг, обсипан със мъниста

27.01.2011 г., 17:58 ч.

Поезия » Философска

633 0 2

Бряг, обсипан със мъниста

Бряг, обсипан със мъниста -
ледени сълзи са те,
виж - душата ми отлита
с разпокъсани криле.

Осмелих се да повярвам
в сладки, бляскави слова,
и ето - снощи черен гарван
над гроба ми проля сълза...

Сянка тегне днес над мене,
очите ми угаснали все дирят светлина,
но Слънцето не виждат денем,
а само в полунощ мъртвешката Луна.
О, Господи, как страшен е ликът ти под леда -
отрязаната ти със нож глава!

Стрели! Пронизват гнилото ми тяло,
безмълвен давя се в кръвта,
със Мрака аз сега съм цяло,
капка в езерото на скръбта.
На бряг, обсипан със мъниста,
аз скитам сам, целунал Лудостта...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Luna13 (Моника Стойчева)

2011-01-28T14:10:03+02:00

Определено вече си от моите поети фаворити в този сайт!Надявам се да не звуча пресилено..просто съм искрена!Поклон!
лъвче (Лъки)

2011-01-28T14:03:52+02:00

Силна образност!Мъката и отчаянието оживяват в стиха ти.Не спирай да вярваш в хубави думи.Не всичко е лъжа,освен светът в който живеем.Поздрав!