Бряг, обсипан със мъниста

Jan 27, 2011, 5:58 PM

Poetry » Phylosophy

595 0 2

Бряг, обсипан със мъниста

Бряг, обсипан със мъниста -
ледени сълзи са те,
виж - душата ми отлита
с разпокъсани криле.

Осмелих се да повярвам
в сладки, бляскави слова,
и ето - снощи черен гарван
над гроба ми проля сълза...

Сянка тегне днес над мене,
очите ми угаснали все дирят светлина,
но Слънцето не виждат денем,
а само в полунощ мъртвешката Луна.
О, Господи, как страшен е ликът ти под леда -
отрязаната ти със нож глава!

Стрели! Пронизват гнилото ми тяло,
безмълвен давя се в кръвта,
със Мрака аз сега съм цяло,
капка в езерото на скръбта.
На бряг, обсипан със мъниста,
аз скитам сам, целунал Лудостта...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Luna13 (Моника Стойчева)

2011-01-28T14:10:03+02:00

Определено вече си от моите поети фаворити в този сайт!Надявам се да не звуча пресилено..просто съм искрена!Поклон!
лъвче (Лъки)

2011-01-28T14:03:52+02:00

Силна образност!Мъката и отчаянието оживяват в стиха ти.Не спирай да вярваш в хубави думи.Не всичко е лъжа,освен светът в който живеем.Поздрав!