Бряг, обсипан със мъниста
Бряг, обсипан със мъниста
Бряг, обсипан със мъниста -
ледени сълзи са те,
виж - душата ми отлита
с разпокъсани криле.
Осмелих се да повярвам
в сладки, бляскави слова,
и ето - снощи черен гарван
над гроба ми проля сълза...
Сянка тегне днес над мене,
очите ми угаснали все дирят светлина,
но Слънцето не виждат денем,
а само в полунощ мъртвешката Луна.
О, Господи, как страшен е ликът ти под леда -
отрязаната ти със нож глава!
Стрели! Пронизват гнилото ми тяло,
безмълвен давя се в кръвта,
със Мрака аз сега съм цяло,
капка в езерото на скръбта.
На бряг, обсипан със мъниста,
аз скитам сам, целунал Лудостта...
© Задгробник Евотош All rights reserved.
