Буболечка в сърцето
Гледам се в огледалото и не се виждам,
като съвременен вампир оживял,
защо ми е вечен живот без пътища,
без храна от души и без светлина,
погубих тялото си младо в страсти,
положих го в ковчег от сребро и мед
и тръгнах като скитница недолюбена
през себе си и хората от този век,
видях раждания и умирания на любими,
поражения и градежи на могили,
участвах в битки и в конвои,
обичах като луда и, омагьосана от друг,
го следвах като риба в пасаж,
бях добра, смирена в молитви,
послушница в манастира на Ордена,
бях и мръсница в бордей,
и майка бях на рожба свята,
за майка си любов си скрих в очите
и, гледайки я, плаках,
видях света и нов, и технологичен,
и разбит, и опустял от души,
видях ракети в Космоса
и убийство на дете,
намерих океана, събран в мида,
и слънце в пясък,
бях на екзекуция на мъж
и пренесох бременна жена през пустиня,
обличах се в бяло и в черно,
а в червено съблазнявах аз страстта,
в синьо се кръщавах,
а в жълто бях принцеса,
дъгата събирах в дрехи и танцувах
сутрин под дъжда и вятъра,
вечер на дансинга ставах колело
от фигури и движения,
хранех се с плодове от джунгли,
с корени и месо от риба,
с кухня от Индонезия, Китай и Арабия,
топлих си стара яхния в микровълнова
и вечерях хайвер, и пих шампанско,
и винаги огладнявах за още,
живях навсякъде и никъде,
возих се на стари лодки и скъпи лайнери,
скачах с бънджи и плувах с акули,
и сънувах стария ни дъб на село,
и си правих люлка от спомени,
очите ми са сини и светът ми е син,
но понякога светът ми беше шарен
като тъканото бабино одеало,
и винаги се връщах при котката ми,
която обичах, но не можех да пипна,
като мечта, която гоня,
така живях разпокъсано и неясно,
събирах мисли и разкъсвах спомени,
а в сърцето си нося буболечка,
умиращ скарабей, спасен от мен,
и хранещ се с кръв от тялото ми
и с душата ми, вечната ми душа,
и нищо нямаше да свърши днес или утре,
защото безвремието е моето време,
и в огледалото не виждам отражение,
но знам, че съм стар, много стар вампир,
роден от човек и обичащ човек,
гледам света и виждам туптящо сърце
и прилепи, и пеперуди, и слънце,
виждам кръв, превърната във вино,
и двама млади, хванати за ръце,
и знам, че Матрицата я има.
Ще тръгвам, някой ме зове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
Шегувам се,разбира се,но Вашите работи наистина много ми допадат
