Гледам се в огледалото и не се виждам,

като съвременен вампир оживял,

защо ми е вечен живот без пътища,

без храна от души и без светлина,

погубих тялото си младо в страсти,

положих го в ковчег от сребро и мед

и тръгнах като скитница недолюбена

през себе си и хората от този век,

видях раждания и умирания на любими,

поражения и градежи на могили,

участвах в битки и в конвои,

обичах като луда и, омагьосана от друг,

го следвах като риба в пасаж,

бях добра, смирена в молитви,

послушница в манастира на Ордена,

бях и мръсница в бордей,

и майка бях на рожба свята,

за майка си любов си скрих в очите

и, гледайки я, плаках,

видях света и нов, и технологичен,

и разбит, и опустял от души,

видях ракети в Космоса

и убийство на дете,

намерих океана, събран в мида,

и слънце в пясък,

бях на екзекуция на мъж

и пренесох бременна жена през пустиня,

обличах се в бяло и в черно,

а в червено съблазнявах аз страстта,

в синьо се кръщавах,

а в жълто бях принцеса,

дъгата събирах в дрехи и танцувах

сутрин под дъжда и вятъра,

вечер на дансинга ставах колело

от фигури и  движения,

хранех  се с плодове от джунгли,

с корени и месо от риба,

с кухня от Индонезия, Китай и Арабия,

топлих си стара яхния в микровълнова

и вечерях хайвер, и пих шампанско,

и винаги огладнявах за още,

живях навсякъде и никъде,

возих се на стари лодки и скъпи лайнери,

скачах с бънджи и плувах с акули,

и сънувах стария ни дъб на село,

и си правих люлка от спомени,

очите ми са сини и светът ми е син,

но понякога светът ми беше шарен

като тъканото бабино одеало,

и винаги се връщах при котката ми,

която обичах, но не можех да пипна,

като мечта, която гоня,

така живях разпокъсано и неясно,

събирах мисли и разкъсвах спомени,

а в сърцето си нося буболечка,

умиращ скарабей, спасен от мен,

и хранещ се с кръв от тялото ми

и с душата ми, вечната ми душа,

и нищо нямаше да свърши днес или утре,

защото безвремието е моето време,

и в огледалото не виждам отражение,

но знам, че съм стар, много стар вампир,

роден от човек и обичащ човек,

гледам света и виждам туптящо сърце

и прилепи, и пеперуди, и слънце,

виждам кръв, превърната във вино,

и двама млади, хванати за ръце,

и знам, че Матрицата я има.

Ще тръгвам, някой ме зове...