4.06.2007 г., 16:44

БУДА

1.7K 0 4
О, Буда

    ти плачеш не със сълзи,
а с капчици роса,
пропити с нежността на земята,
 идващи от дълбините на душата,
те носят в себе си плачът на дете,
и всяка капка е отронена молитва,
камбанен звън,
възвестяващ за идващото утро,
а щом докоснат твоето лице,
те събуждат в тебе ново чувство,
 повика на вечността,
затуй  към слънцето 
протегни сега ръка
и с милосърдието си дари света!



ИНТИ




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аматерасу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...