4.06.2007 г., 16:44

БУДА

1.7K 0 4
О, Буда

    ти плачеш не със сълзи,
а с капчици роса,
пропити с нежността на земята,
 идващи от дълбините на душата,
те носят в себе си плачът на дете,
и всяка капка е отронена молитва,
камбанен звън,
възвестяващ за идващото утро,
а щом докоснат твоето лице,
те събуждат в тебе ново чувство,
 повика на вечността,
затуй  към слънцето 
протегни сега ръка
и с милосърдието си дари света!



ИНТИ




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аматерасу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...