24.01.2012 г., 16:54 ч.

Будене 

  Поезия » Философска
971 0 11

Аз съм пепел по кожата. Тихи отломки -
рисувано малко умиране.
Навярно приличам на пръсти и болки,
които рушиш до заспиване.

Не чертая по спомени - вярвам на нощи,
които се раждат в очите ми,
разказват предсмъртно за свойто прохождане
в синия бряг на водите ми.

А после ги давя със свойто проглеждане,
което прилича на сутрин.
Това е убийство досущ като раждане -
феникс в утробата. Будене.

24.01.12

© Наталия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е убийство досущ като раждане -
    феникс в утробата. Будене.

    Поклон!
  • Харесах!
  • Браво
  • Хареса ми
  • разказват предсмъртно за свойто прохождане
    в синия бряг на водите ми.

    Харесах!
  • приятно е
  • Благодаря много на всички за хубавите коментари!
    Валерия Иванова,присъединявам се напълно към забележките,аз самата усетих несъответствията, но реших да не ги коригирам, тъй като прецених спонтанността на написаното за една идея по-важна от точността му. Благодаря, оценявам всеки коректив. Поздрави!
  • !
  • Наистина талантливо написано, но аз лично имам мънички забележки по повод текста...
    "приличам на пръсти и болки"
    на болка - добре, но на пръсти някак не ми допадна като сравнение...
    и проглеждане-раждане не е удачна рима
  • Талантливо написано!
  • Ехе аз ли съм първия късметлия, който оставя коментар под тоя невероятно хубав стих
    Не зная защо, но се изненадах чак, че излезе тооолкова приятно за четене и въздействащо...
Предложения
: ??:??