take_me_away

26 резултата

(За)връщане

Под мене са се сплели тротоарите
от твърде много стъпване по тях.
Оплела съм се пагубно във дланите,
в които доброволно заживях.
И пътищата тук, макар и дълги, ...
1.2K 1 11

Будене

Аз съм пепел по кожата. Тихи отломки -
рисувано малко умиране.
Навярно приличам на пръсти и болки,
които рушиш до заспиване.
Не чертая по спомени - вярвам на нощи, ...
1.3K 11

* * *

На Д.
Усещаш ли, че с тебе сме години,
които даже в миг не са се случили?
Приличаме ужасно на картини,
чертани, но без нищичко получено ...
1.9K 16

Циферблат

Напразно шепите ми молят се за радост,
сама виновна съм за всеки мъртъв час,
оставях ги на пода безпощадно
да тлеят във агония за нас.
И гърчещи се бавно под краката, ...
1.3K 7

Чувства(м)

Първична, лирична, различна (дали?),
без болка съм
шепи от прах.
И бягам от себе си, бягам от всичко,
(душата си в проза ...
1.2K 7

Голота

Парчета чувства проблясват солено в тъмното наше сега. Мокра част от душата ми бавно пътува към ъгълчето на устни, които често те целуват.
Забравих да спра сълзите си. Душата ми се показа, полугола, крещейки след тях.
Късно е. Ти вече ме видя.
Тази част от мен расте необлечена. Плета щастие за нея н ...
1.4K 8

Думи

Нощта заспива в изнасилените обятия на зимата. Уморена е. От собствената си похот.
В утробата на съзнанието ми спят милиони думи. Чакат да се родят. Но аз не искам да живеят. Животът е суетна репетиционна. Повтарям ги в ума си и те танцуват в мен. Вътре ще се грижа. Не искам да излизат навън.
Уви. А ...
1.3K 11

Бездомница

Изхвърляш последни остатъци близост в бездна от боклучава реалност.
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване.
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират с ...
1.5K 9

Щастие?

Кафето ми отпива на глътки от мен. Наслаждава се на горчивата си същност и гали отвътре-навън възприятията ми. Лъже ме, че прави деня ми по-хубав.
Както и да е, успявам да го заблудя. Усмихна ме, а това е достатъчно. Да мисли, че съм щастлива.
Паркът се разхожда из мен. Есенно-безцветна симфония озв ...
1.4K 14

Умора

Уморих се да търся очите си,
няма поглед изправен отпред,
само празно и тихо отричане
(и в очите ми всичко е лед).
Уморих се да сгрявам душата си, ...
1.8K 2 12

Много малко

Много малко в живота е истина!
Ти и аз сме грандиозна шега,
а в житието, умело измислено,
няма тук, нито пак и сега.
Много малко в живота е истина! ...
1.2K 15

Теб

Трудно дишам. Задръстила съм се. С въпроси. Внушения. Съмнения.
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовн ...
1.3K 6

Секунда

Душата ù допира устни. Трае секунда.
Той пак е хванал ръката ù. По дължината на пръстите ù са накацали тръпки. Милиони кратки отсечки. И паузи.
Светлините по тротоара се прозяват и оставят светли петна по подгизналата земя. А тя разпява листата. За срещата с гладката ù длан.
Студеният въздух сънува. ...
1.4K 7

Сезони

Отразявам се в мокрото на очите си. Понякога там е валяло. Вали.
И бури е имало. Прости ми.
Сълзите ми се подписват с моето име. Усмивките с чуждо. Твоето.
Капките в синьото ми търсеха докосване. Ръце, по които да се спуснат. Така ми ги отне. Благодаря ти.
И спира да вали. Остава отражение(то). Наше ...
1.8K 10

Съновно

Преди да заспя, се събудих
и сънят изсънува ме пак,
май със него и тебе прокудих.
Улови ме! Със другия влак.
Ще те чакам притихнала, плаха, ...
1.3K 17

Мълчание

Изпиваме излишък от мълчание,
а думите горчат навътре в нас,
навярно всяка тъне във страдание,
измерила душата си във час.
Прибираме си репликите скришом, ...
1.1K 6

Нарисувани.

Взимаш четка и влизаш в съня ми,
черно-бяло боядисан от мен,
щом пък цветен наричаш света ми,
нарисувай ми сън като ден.
Оцвети всеки миг във копнежи, ...
1.8K 1 10

Съблечени

Целувам те, без да знам колко пъти ще съблечеш тялото си.
Моето обаче стои, отмяляло. На леглото ти.
Невежи, топли тела. Понякога празни.
И студени въздишки. На съблечена душа.
Мракът на телата ни поставя сянка върху тях. ...
1.3K 4

Пиеса

Обличам се и ставам друга. Не зная коя съм. Лицето ми е грим. И душата ми. Не се познавам. Поглеждам чужди очи в огледалото. Участвам в пиеса.
Теб те има. Виждам те. Не гледам. Но си тук. Щастлива си. Усмихваш се. А аз дали се усмихвам? Не знам. Не усещам. Не съм аз. И съм аз. Коя съм? Тук ли съм?
Г ...
1.2K 1 5

Какво си?

Среща си (навярно закъсняла),
несбъднат сън. Или мечта?
Усещам те (за миг съм онемяла),
но ти си вън – а аз съм тук сама.
И вечност си (в мига ни тих), ...
1.7K 7

Поглед.

Извинявай. Гледам те. Вероятно съм се вторачила в теб. Има нещо в очите ти. Нещо красиво.Обаятелно. Поглеждаш ме. Срам ме е, но не мога да отдръпна погледа си. Вероятно се усмихнах. Ама че съм смешна. Свеждам поглед. Не за дълго. Ти ме гледаш. Какво си мислиш? Виждаш ли нещо в очите ми? Душата ми до ...
1.3K 4

На тръгване.

Нa тръгване поглеждам те. Не съмнах.
Забравих пак в ръцете ти небе.
Забравих, че в сърцето ми е тъмно,
душата празна кой ще погребе?
На тръгване усмихнах се. Прощално. ...
1.1K 4

Въздишка.

Времето е понякога безсилно да ни отбележи в хрониките си. Не се сърдя. Не знам дали си заслужава да бъда запомнена. Искам просто да бъда кратка като поета глътка въздух. И издишана. Бавно. Бих приела живота на една въздишка. Изчезва в смъртите на толкова отлетели мигове. Но винаги е значеща. Помнен ...
1.2K 3

Сълза

Само росната капчица се осмели да проговори на слънцето:
- Ти поне виждаш полята, огрени от собствената ти прелест, виждаш безкрайните реки, виждаш горите, заспиващи, уморени от човешката суета, виждаш целия свят...
- Та това... Това не е нищо!...
Капката не можа да каже нищо повече. Само можеше без ...
1.3K 3

Гроб За Любовта

(с една любов погребваме мъничко от себе си)
Нима е лесно победен да се признаеш,
пред спомени глава да преклониш
и гроб за любовта си сам да изкопаеш,
а всъщност в него себе си да погребеш... ...
1.2K 4

Да загубиш себе си

Топлеше ме само мисълта за това, че може да пише името ми върху нещо, което сама бях направила, породено само от поривите и импулсивността ми, (която не притежавах като качество в ежедневието ми)... И ето, че седя сама и пиша, с единствената цел да направя нещо по-съществено от това - да оставя мисл ...
3.4K 6