8.03.2013 г., 20:05

Будилник

855 0 6

Нашият будилник

никога не пита

искам ли да ставам

всяка сутрин в шест!

Затова на него

аз съм му сърдита –

не зачита само

моя интерес!

 

В детската градина

много съм щастлива

и децата там са

весели, добри!

Но защо стрелките

сутрин се присмиват

и ми се заканват:

"Ще броим до три!"

 

– Ставай, Миме, ставай!

Знам, компромис няма:

в детската градина

трябва да вървя!

В стаята ми влиза

да ме буди мама.

– Моля ти се, мамо,

още да поспя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...