8.03.2013 г., 20:05

Будилник

861 0 6

Нашият будилник

никога не пита

искам ли да ставам

всяка сутрин в шест!

Затова на него

аз съм му сърдита –

не зачита само

моя интерес!

 

В детската градина

много съм щастлива

и децата там са

весели, добри!

Но защо стрелките

сутрин се присмиват

и ми се заканват:

"Ще броим до три!"

 

– Ставай, Миме, ставай!

Знам, компромис няма:

в детската градина

трябва да вървя!

В стаята ми влиза

да ме буди мама.

– Моля ти се, мамо,

още да поспя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...