Нашият будилник
никога не пита
искам ли да ставам
всяка сутрин в шест!
Затова на него
аз съм му сърдита –
не зачита само
моя интерес!
В детската градина
много съм щастлива
и децата там са
весели, добри!
Но защо стрелките
сутрин се присмиват
и ми се заканват:
"Ще броим до три!"
– Ставай, Миме, ставай!
Знам, компромис няма:
в детската градина
трябва да вървя!
В стаята ми влиза
да ме буди мама.
– Моля ти се, мамо,
още да поспя!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
