Нашият будилник
никога не пита
искам ли да ставам
всяка сутрин в шест!
Затова на него
аз съм му сърдита –
не зачита само
моя интерес!
В детската градина
много съм щастлива
и децата там са
весели, добри!
Но защо стрелките
сутрин се присмиват
и ми се заканват:
"Ще броим до три!"
– Ставай, Миме, ставай!
Знам, компромис няма:
в детската градина
трябва да вървя!
В стаята ми влиза
да ме буди мама.
– Моля ти се, мамо,
още да поспя!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
