Угасва бавно дневният светлик,
не свършва с него дългият ти ден.
Блести в нощта самотният аплик,
огрял труда ти преблагословен.
С младежкия си патос зареден,
разбуждаш духовете с плам и жар,
от пепелта въздигаш възроден
изтлелия от лутане в пожар.
Будител на народа си, Икар,
криле ни подари да търсим брод,
спасител си избран и божи дар,
довел ни под свободен небосвод. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация