Угасва бавно дневният светлик,
не свършва с него дългият ти ден.
Блести в нощта самотният аплик,
огрял труда ти преблагословен.
С младежкия си патос зареден,
разбуждаш духовете с плам и жар,
от пепелта въздигаш възроден
изтлелия от лутане в пожар.
Будител на народа си, Икар,
криле ни подари да търсим брод,
спасител си избран и божи дар,
довел ни под свободен небосвод.
Не те покри в забрава плесента,
отекваш на сърцата в песента.
© Светличка All rights reserved.
The work is a contestant:
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
