Угасва бавно дневният светлик,
не свършва с него дългият ти ден.
Блести в нощта самотният аплик,
огрял труда ти преблагословен.
С младежкия си патос зареден,
разбуждаш духовете с плам и жар,
от пепелта въздигаш възроден
изтлелия от лутане в пожар.
Будител на народа си, Икар,
криле ни подари да търсим брод,
спасител си избран и божи дар,
довел ни под свободен небосвод.
Не те покри в забрава плесента,
отекваш на сърцата в песента.
© Светличка All rights reserved.
The work is a contestant:
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
