19.06.2024 г., 20:14

Будителство в сегашно време

553 0 0

Забравили за цел и за посока,

улисани в сиво злободневие,
се носим на живота по потока,
с гребла потънали в забвение.

Измисляйки си мимолетни драми,

и взирайки се в детайли дребни.
Косвено развяли бяло знаме,

в имане богати, в душа бедни.

 

Духовни пропуски се мъчим
да запълним с материално.
Морал и ценности отлъчим.
Наблягаме на нотариално.

Докат', народе древни, тъпчем,
обичаи, традиции и рода,

накрая с телата си измъчени,

ще съумеем да напълним само гроба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Аянски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...