19.06.2024 г., 20:14

Будителство в сегашно време

557 0 0

Забравили за цел и за посока,

улисани в сиво злободневие,
се носим на живота по потока,
с гребла потънали в забвение.

Измисляйки си мимолетни драми,

и взирайки се в детайли дребни.
Косвено развяли бяло знаме,

в имане богати, в душа бедни.

 

Духовни пропуски се мъчим
да запълним с материално.
Морал и ценности отлъчим.
Наблягаме на нотариално.

Докат', народе древни, тъпчем,
обичаи, традиции и рода,

накрая с телата си измъчени,

ще съумеем да напълним само гроба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Аянски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...