Забравили за цел и за посока,

улисани в сиво злободневие,
се носим на живота по потока,
с гребла потънали в забвение.

Измисляйки си мимолетни драми,

и взирайки се в детайли дребни.
Косвено развяли бяло знаме,

в имане богати, в душа бедни.

Духовни пропуски се мъчим
да запълним с материално.
Морал и ценности отлъчим.
Наблягаме на нотариално.

Докат', народе древни, тъпчем,
обичаи, традиции и рода,

накрая с телата си измъчени,

ще съумеем да напълним само гроба.