19.06.2024 г., 20:14

Будителство в сегашно време

563 0 0

Забравили за цел и за посока,

улисани в сиво злободневие,
се носим на живота по потока,
с гребла потънали в забвение.

Измисляйки си мимолетни драми,

и взирайки се в детайли дребни.
Косвено развяли бяло знаме,

в имане богати, в душа бедни.

 

Духовни пропуски се мъчим
да запълним с материално.
Морал и ценности отлъчим.
Наблягаме на нотариално.

Докат', народе древни, тъпчем,
обичаи, традиции и рода,

накрая с телата си измъчени,

ще съумеем да напълним само гроба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Аянски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...