13.03.2012 г., 9:53

Будна кома

1.3K 0 5

БУДНА  КОМА

 

Ти забрави роден край –

    нашия щастлив колай…

Ти забрави тоз завет –

     бащиний добър съвет –

да опазим родна стряха,

     где дедите ни живяха,

за да бъдем ний съвет

     в благоденстващ новий свет…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо бе пишеш,или набираш материал и отново ще ни изненадаш!
  • Не става ясно кой е "ти" и кои сме "ний". Явно лирическият е заминал нанякъде и е забравил роден край и родна стряха, но какъв е този "щастлив колай", дето го е забравил? Според моите скромни знания думата "колай" означава "начин". Начин за какво? И след като е бил щастлив, що така героят е заминал? Не е ясно в какво се изразява благоденствието на този "новий свет" и какъв съвет могат да му бъдат "ний", като все още не е ясно кои са тези "ний". Будната кома от заглавието пък каква връзка има, още не мога да схвана. Ама сигурно е щото аз съм глупава и нищо не разбирам?!
  • Просто,вече,наистина нямам думи...
  • Благодаря ти, Ваня, за подкрепата!
    А на теб Ина искам да кажа, че е по-добре да си мериш твоите приказки, отколкото моята мерена, недопремерена реч!
  • Браво, Лили!
    Живота така ни завъртя, че всички сме в тази будна кома, за жалост!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...