Mar 13, 2012, 9:53 AM

Будна кома

  Poetry » Other
1.3K 0 5

БУДНА  КОМА

 

Ти забрави роден край –

    нашия щастлив колай…

Ти забрави тоз завет –

     бащиний добър съвет –

да опазим родна стряха,

     где дедите ни живяха,

за да бъдем ний съвет

     в благоденстващ новий свет…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо бе пишеш,или набираш материал и отново ще ни изненадаш!
  • Не става ясно кой е "ти" и кои сме "ний". Явно лирическият е заминал нанякъде и е забравил роден край и родна стряха, но какъв е този "щастлив колай", дето го е забравил? Според моите скромни знания думата "колай" означава "начин". Начин за какво? И след като е бил щастлив, що така героят е заминал? Не е ясно в какво се изразява благоденствието на този "новий свет" и какъв съвет могат да му бъдат "ний", като все още не е ясно кои са тези "ний". Будната кома от заглавието пък каква връзка има, още не мога да схвана. Ама сигурно е щото аз съм глупава и нищо не разбирам?!
  • Просто,вече,наистина нямам думи...
  • Благодаря ти, Ваня, за подкрепата!
    А на теб Ина искам да кажа, че е по-добре да си мериш твоите приказки, отколкото моята мерена, недопремерена реч!
  • Браво, Лили!
    Живота така ни завъртя, че всички сме в тази будна кома, за жалост!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...