danisab (Ниела Вон)
214 312
3.03.2008 г., 18:57 ч.

Буква по буква... 

  Поезия » Любовна
693 0 8

Издълбах буква по буква...

Достатъчно.

                          Силно вкопани ръце

                         търсеха тунели за промъкване

                         към твоето погребано сърце.

Бях лакирала с прощаване

ноктите си, чупени безброй

в твоите изневери и ранявана,

изправях се срещу себе си в двубой.

Главата ми въртеше се в негативност,

косите строго сплитаха се.

Воини.

               Но сърцето в луда прогресивност

               намери в мотивите пробойна.

               Дори след месечното озаптяване

               на сълзите, направили корито,

               за вода, която с отстояване

               си остана тиха, ненапита...

Всяка нощ сънувах мястото,

погребах там сърцето ти. Сега

върнах се, от прегрешения пораснала.

Буквите на В-Ъ-З-К-Р-Е-С-Е-Н-И-Е  редя...

 

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Странно си подредила стиха. Това ми създава усещане за нещо тягостно. Като тътен от дън душа, като някаква преглътната болка, с която не можеш да се примириш. А искаш да я оставиш в миналото.
    "...сълзите, направили корито,
    за вода, която с отстояване
    си остана тиха, ненапита..."

    Абе накратко - много харесах този ти стих.
  • Да!!! поздрав!
  • Силен стих,който ме докосна!Поздравления!
  • Поздравления з ахубавия стих!!!
  • В двубой сама и срещу себе си.
    Дали е изходът предречен?
    Победата решава пак сърцето,
    кому да я даде или отнеме...

    Великолепен стих!Оригинална както винаги!
  • Интересно! Хареса ми! Поздрави!
  • нестандартна си - поздрав!
  • ...Закова ме...!
    ВЪЗКРЕСЕНИЕ...като прераждане...
    Много ми хареса, много. с обич, Ниела.
Предложения
: ??:??