Буква по буква...
Издълбах буква по буква...
Достатъчно.
Силно вкопани ръце
търсеха тунели за промъкване
към твоето погребано сърце.
Бях лакирала с прощаване
ноктите си, чупени безброй
в твоите изневери и ранявана,
изправях се срещу себе си в двубой.
Главата ми въртеше се в негативност,
косите строго сплитаха се.
Воини.
Но сърцето в луда прогресивност
намери в мотивите пробойна.
Дори след месечното озаптяване
на сълзите, направили корито,
за вода, която с отстояване
си остана тиха, ненапита...
Всяка нощ сънувах мястото,
погребах там сърцето ти. Сега
върнах се, от прегрешения пораснала.
Буквите на В-Ъ-З-К-Р-Е-С-Е-Н-И-Е редя...
© Ниела Вон All rights reserved.
