Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
17.07.2009 г., 3:38 ч.

Бунище 

  Поезия » Друга
609 0 14

Света си преобърнах и разрових,

 бунището стърчеше до колибата

и сърцето заболя ме от приготвения

болезнен одит, даже от любимата.

Безочие! А дори не бяха истина

обидите и грешките... стремежът,

стремежът за любов надви неистово

покоят в твоя свят, роден сред скреж.

И бе заключен този тайнствен свят,

но аз изскочих точно зад оградата

и тичах все към теб, но ароматът

на болка ме застави, там сред тясното:

да се  объркам, а обърка се и ти,

помисли ме за чужденец сред стаите

и заблъсках силно, за да ми простиш,

но вратата бе заключена

... отчаяно!

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Трескавост". Замислям се дали това е точната дума.
  • Създаваш впечатление за трескавост на всичките си търсения, приобщаваш, завладяваш с чувство! Браво на тази поезия!
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Силно внушение! Поздрави!
  • Благодаря на всички. Не смятам, че е нужно да отговарям към този момент. Стиха не е нов, за това не отговаря на моментното ми състояние.
  • Напълно съм съгласна с Веси! Не ти трябва ключ! Просто си кажи отключено е и отвори!
  • Хей, дечко, много си натъжен! Недей!
    Точната врата винаги е отворена широко!
  • Трябва да са много нещастни хората, които не могат да прощават, но за това се иска много сила,доброта и всеотдайност-нещо, като да надскочиш себе си!
  • много исках пак да прочета нещо твое, Митко липсваше ми поезията ти! знаеш, че харесвам как пишеш!
    Поздрави!
  • Много качествено.
  • следя с интерес стиховете ти...харесва ми.
  • Хубаво, Митко.
    Поздрав!
  • Опитай с нежност, мисля, че ще се отвори...вратата.
    Тежки са стиховете ти, Митко! Но провокиращи размисъл...
  • Харесва ми!

    Краят ме грабна!
Предложения
: ??:??