Бунище
Света си преобърнах и разрових,
бунището стърчеше до колибата
и сърцето заболя ме от приготвения
болезнен одит, даже от любимата.
Безочие! А дори не бяха истина
обидите и грешките... стремежът,
стремежът за любов надви неистово
покоят в твоя свят, роден сред скреж.
И бе заключен този тайнствен свят,
но аз изскочих точно зад оградата
и тичах все към теб, но ароматът
на болка ме застави, там сред тясното:
да се объркам, а обърка се и ти,
помисли ме за чужденец сред стаите
и заблъсках силно, за да ми простиш,
но вратата бе заключена
... отчаяно!
© Димитър Димчев All rights reserved.
Не смятам, че е нужно да отговарям към този момент. Стиха не е нов, за това не отговаря на моментното ми състояние. 