3.12.2015 г., 18:23

Бунт

457 0 8

Приел съм ги тези сезони

за дарове божи към мене.

И щастие все ще ме гони

при тежките даже промени.

 

Вървя си със дните горещи

по пътища и по сезони.

И паля в олтара си свещи,

където и вяра се рони.

 

Духа си лекувам със песен.

Живея във дните със думи.

Така е живота чудесен

и леки са моите друми.

 

Повярвал в душата си моя

и следвайки нейната воля,

разбутвам ти, Боже, покоя-

за нищо не искам да моля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Раичка! Аз също се радвам, че се появи и в този сайт!
    Тука прозата е в отделен раздел и мисля, че ще ти достави по-голямо удоволствие.
    Благодаря, Валери, за хубавите думи.Аз понякога пиша тъжни неща, но
    съм бил винаги оптимист.
    Желая ви хубава и спокойна вечер!
  • Здравей, Бунтаре!
    Радвам, че те откривам и тук, Апостоле! Винаги са ми харесвали стиховете ти! Може да са обикновени римите ти, както твърдеше един общ познат, но за мен са от сърце и казват много за обикновените неща от живота, набиват на очи истини, съдби, чувства и по своему размахват думи, които и трогват, и замислят, и разтърсват понякога.
  • Благодаря, Влад,Миглена и Цветелина!Трогнат съм от вниманието и от хубавите коментари с оценките!Желая Ви хубав и творчески ден!
    Поздрави от мен!!
  • Винаги бъди!!! Браво!!!
  • Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...