Приел съм ги тези сезони
за дарове божи към мене.
И щастие все ще ме гони
при тежките даже промени.
Вървя си със дните горещи
по пътища и по сезони.
И паля в олтара си свещи,
където и вяра се рони.
Духа си лекувам със песен.
Живея във дните със думи.
Така е живота чудесен
и леки са моите друми.
Повярвал в душата си моя
и следвайки нейната воля,
разбутвам ти, Боже, покоя-
за нищо не искам да моля.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
