Бунт
Казаха ми да си мълча!
Смирението беше отдавна
построена пъкета.
Трябваше да тръгна по нея
- тя се пропука.
Сълзите бяха горчилка.
Писъкът беше безсилие.
Сама в тишината...
Трябваше да си мълча!
Смирението беше отдавна
построена пътека.
Трябваше да тръгна по нея
- тя се пропука.
Изведнъж...
Сълзите станаха сила.
Писъкът превърна се в глас.
Случайност?
Последваха и други след него.
Тогава разбрах, дълго време
бях такава - често тиха река
с мисли по течението.
Сега съм друга - бурно цунами,
всичко помитам!
Бунтът е моята нова пътека - в неизвестност с бавни крачки
пристъпвам.
Чуйте ме!
Аз не мога да мълча!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елина Спасова Всички права запазени
